| ВХОД  |  РЕГИСТРИРАЙ СЕ  | GOOGLE  | 

Статии









2008-03-15, 12:25:40 обратно
Злато. Исторически преглед
автор: Ели Димитрова

Още от зората на човешката история става ясно, че човечеството има неудовлетворимо желание да притежава, трупа и излага на показ златни предмети. Златото буди човешкото желание за пътешествия към неизвестното. Няма друга стока така често пресъздавана в историята, песните и поезията. От неговото откритие преди близо 3000 години, то се счита за единствения пазител на стойността, на който човек може да се довери. Според някои автори първите златни сечени монети се появяват около 700 г. пр.н.е., когато лидийските търговци започват да ги използват като парично средство и са представлявали проста сплав от 63% злато и 27% сребро, известна като “електрум”. Други пък посочват Крес, царя на Лидия, като първия човек, който започва да използва златото и среброто като парично средство, 550 г. пр.н.е., като сече монети от тях. Цяло хилядолетие по-късно сър Исак Нютон, управител на Кралския монетен двор пръв определя стойността (или цената) на една трой унция злато като равностойност на малко повече от четири лири. Тази стойност се запазва фиксирана близо 200 години. По това време започва постепенно да се формира Лондонския златен пазар – най-стария и голям пазар на злато.
До 1870г. повечето от държавите, търгуващи помежду си възприемат т.нар. “златен стандарт”, предложен от Великобритания при уреждане на двустранните си търговски дефицити и излишъци. Стандартът налага масата книжни пари в обръщение в тези страни да съответства на съответното количество златен резерв в техните централни банки. Ако съответното правителство решава да печата нови пари то трябва да покрива новата емисия като купува злато и попълва златните си резерви. Обратното, ако решава да свива паричното предлагане трябва да продава злато на Лондонския пазар. Тази ситуация продължава до Първата световна война.
По време на финансовите вълнения през Първата световна война, Лондонският златен пазар навлиза в началната си фаза на формиране и се развива до вида, в който съществува днес. Още по това време, пет от най-големите фирми-търговци на злато в Лондон участват във фиксирането на котировките. Първият Лондонски фиксинг на цената на златото е обявен през 1919г. в централата на NM Rothschild, а през 1968г. е въведен и втори, или следобеден фиксинг с цел да се кореспондира с търговията в Ню Йорк. Още от ХVІІІ в. Лондон е център на търговията със злато. Исторически, лондонският фиксинг на цената на златото се смята за представителен за световните пазари на златото, защото болшинството сделки със злато се извършват именно по него: сутрешният фиксинг е базиса на търговията в цяла Европа, а следобедният е предопределящ за търговията в САЩ.
Ето някои примерни данни за конкретни дати през 2004г.:
29 януари 2004г.
дневен фиксинг на лондонски пазар на златото – 418,10 щ.д./тр.унция
вечерен фиксинг на лондонски пазар на злато – 421,00 щ.д./тр.унция
котировки Handy/Harman – 421,00 щ.д./тр.унция
4 март 2004г.
дневен фиксинг на лондонски пазар на златото – 411,40 щ.д./тр.унция
вечерен фиксинг на лондонски пазар на злато – 411,60 щ.д./тр.унция
котировки Handy/Harman – 411,60 щ.д./тр.унция
11 май 2004г.
дневен фиксинг на лондонски пазар на златото – 398,00 щ.д./тр.унция
вечерен фиксинг на лондонски пазар на злато – 398,25 щ.д./тр.унция
котировки Handy/Harman – 398,25 щ.д./тр.унция
След края на войната се засилва изкупуването на валута от Европейските страни срещу злато. Нараства предлагането на злато от Южна Африка. Това продължава до Втората световна война. Пазарът на злато в Лондон е затворен по време на Втората световна война и отваря едва през 1954г., но активността му остава малка. През 1944г. в Breton Wood се провежда конференция на ОН,чиято главна цел е да се изгради златен стандарт в новите международни валутно-финансови отношения. Създават се МВФ /Международен Валутен Фонд/ (според Бретън-Уудската система всяка страна членка на МВФ е трябвало да внася ¼ от квотата си в злато, което е довело до натрупването на голям златен запас във фонда) и Световната банка и се определя доминиращото значение на щатския долар в световен мащаб за следващия четвърт век. По това време САЩ притежават 2/3 от световните златни запаси, 27 години по-късно цифрата пада до 1/3. От края на 60-те години Швейцария става един от главните центрове на търговията със злато.
Непосредствено след Втората световна война, щатският долар завладява валутните пазари и служи на централните банки при техните валутни интервенции. През това време единствено САЩ продължават да посрещат задълженията си като купуват и продават злато. До 1977г. Федералният Резерв на САЩ е гарантирал опцията да обменя, при поискване от страна на чуждестранни инвестиции, техните долари в злато по определена от него цена (това е т. нар. “златен доларов стандарт”). От 1934г. до 1967г. тази цена е фиксирана на 35 щ.д. за унция. Но тъй като, правителствените разходи на САЩ силно балонират през 60-те, инфлацията принуждава Федералния Резерв да повишава цената на златото до над 40 щ.д. през 1970г. Докрая на 1971г. все повече и повече чуждестранни институции депозират искания за упражняване опцията за обмяна на техните долари в злато и това се превръща в заплаха да се пресуши целият национален резерв на САЩ. Затова през 1972г. се въвеждат плаващите валутни курсове, с което официално се отменя връзката на долара със златото и се изоставя USD златния стандарт.
В началото, както всяка значима валута, доларът е представлявал израз на определено количество злато, което е стояло зад него. Но след 1972г. той престава да бъде обезпечен със злато и се превръща просто в “абстрактна стойност”, гарантирана от “пълната вяра и доверие” към Американското правителство. В резултат на това настъпват бесни пазарни колебания, от 40 щ.д. цената на златото стига до над 800 щ.д. през януари 1980г. Според философията на златото това може да се обясни като колебания на световните пазари в стремежа им да определят колко би трябвало да бъде стойността на необезпечения със злато “книжен” долар.
Впоследствие, паричната политика на отделните национални банки през 80-те и 90-те години напълно измества златото от монетарните им цели. Днес борбата с инфлацията и поддържането на покупателната сила на националните валути се води с движението на лихвените равнища, операции на открития пазар. С еволюцията на международната финансова система се променя и структурата на резервите на централните банки, необходимостта от резерв от последна инстанция днес почти отпада.
В края на 80-те и 90-те години настъпва затишие за златото - периодът се характеризира с бавно и системно спадане на цената му. Всъщност, ако се направи съпоставка с отчитане на инфлацията, ще видим, че цените на златото сега не са много по различни от тези в началото на 70-те.
През 2001 година тенденцията за спад в цените на златото се обърна. Цените започнаха да растат и в края на април 2002г. те достигат 308,70 щ.д. за трой унция – най-високите нива за последните 26 месеца! Причината е, че инвеститорите искат да вложат парите си в сигурни активи на фона на спадащия долар и нестабилния фондов пазар.
През юли 2004г. златото се сриваше главоломно под натиска на поскъпващия долар и изявленията на Грийнспан в подкрепа на последващите промени на основната лихва в САЩ. В един момент благородният метал губи близо 5 долара за трой унция (31,1 грама) и опасно доближава психологически важното ниво от 400 долара за трой унция, а на следващия ден безпроблемно се гмурка под него до най-ниската си стойност от две седмици. Цитирани от Ройтерс анализатори прогнозират обаче, че до края на годината цената на благородния метал все пак ще се задържи над 400 долара, но ще остане силно зависима от тенденциите на валутния пазар.
                                                               











Важните Новини - България, Политика, Икономика, Свят, Лайф
©Copyright 2007 by i-rechnik.info-термини магат да бъдат използвани ако бъде посочен източника!